Далечен наследник на поета Вапцаров използва Инициативен комитет „Лозенец“, за да се докопа до власт

Из публикация във ФРОГ НЮЗ – 31.07.2019

Едноименният наследник на поета Никола Вапцаров се включва в различни мероприятия на Инициативен комитет „Лозенец“, за да се докопа до власт. Зад обществените инициативи, зад които уж застава, всъщност прозират чисто политически цели. Това разказаха възмутени негови близки.

Те споделиха, че Никола Вапцаров открито използва ИК „Лозенец“ като политическа платформа на партията на Георги Кадиев „Нормална държава“. Политическата кариера на Никола Вапцаров има колеблива история и включва редица скандали и опити да се впише в редиците на БСП като наследник на т.нар. червена бурожазия.


Младият Вапцаров е наследник на онази част от рода Вапцарови, която
успява да извлече най-много дивиденти от смъртта на поета Никола
Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и чужбина,
безвъзмездно получаване на жилища за партийния комунистически елит,
възможности за обучения в чужбина, които обикновените граждани никога не получават.

За капак на всичко, рода Вапцарови води безкрайни дела за собственост на къщата-музей на поета в Банско. Предявяват и претенции за обезщетения, възлизащи на повече от 1 млн. лева пропуснати ползи за времето, в което къщата е ползвана като музей. С това наследниците на великия поет си навличат гнева на хората в Банско, които и до днес не одобряват алчността им.

Това те недвусмислено показват и на изборите за кмет на Банско, на които младият Никола Вапцаров се явява и печели едва… 25 гласа.
С подобно фиаско завършват и опитите на роднините му да го направят
кандидат за евродепутат от БСП, след което той не се поколебава да стане
член на УС на партията на отцепилия се от БСП Георги Кадиев.


Това е и поводът да го видим сред водещите фигури на граждански
протести, припознати от Кадиев и партията му „Нормална държава“.
Тактиката на Кадиев беше проста и очевидно печеливша – печелене на
популярност сред гласоподавателите, защитавайки техни инициативи.
За логично мислещите граждани е трудно за вярване как внук на ЦК на БКП, син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес може да е „яростен защитник“ на гражданските интереси и да нарича себе си
„обикновен човек“, който застава срещу олигархията.


Доверието в неговата искреност е още по-разклатено и от факта, че след
като уж защитавайки общестевните интереси става заместник-кмет на
Десислава Иванчева, той 6 месеца не се явява на работното си място.
Този си злополучен пост той заслужи, заставайки на челните редици на
протестите срещу застрояването на кв. „Младост“, в които водеща фигура бе и Георги Кадиев.


Същата тактика в момента се прилага и към друга подобна кауза – Никола
Вапцаров е с мегафон в ръка и яхнал общественото недоволство на
протестите на ИК Лозенец, въпреки че все още е представител на
политическа партия „Нормална държава“.


Преекспонирането на проблемите на кв. „Лозенец“ и събитията, които
последваха за многофункционалната сграда „Златен век“, недвусмислено
показват, че това е поредния пример за печелене на популярност и
постигане на политически цели чрез граждански инициативи.
Въпреки, че безотговорните му и неистиннни изявления му докарват дела в съда, това надали го притеснява, тъй като политическите цели оправдават средствата.


Ясно е за всички, че Никола Вапцаров използва ИК „Лозенец „за политически цели – нещо, което е изрично забранено от закона и подсъдимо. А „ГЕРБ са защитници на законноста“- декларира Бойко Борисов не веднъж. Прийомите и стратегиите на тези „граждански активисти“ са очевидни. Въпросът е къде е прокуратурата и защо не разследва грубото използване на гражданските сдружения за политическите цели – нещо, изрично забранено от Конституцията на Република България?


Проблемът е още по-голям заради все по-отслабващото доверие в политическите партии у нас, неправителствените организации и местните граждански инициативи се превърнаха в алтернативна форма за изява на общественото мнение. Демократичният механизъм на този вид обществено заявяване на гражданско мнение е гарантиран и от чл. 12 от Конституцията, според който „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси и не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.“


Дали обаче е така в действителност? За съжаление реалността в България компрометира и този вид демократична активност, при това под погледа на все по тресящата се от скандали прокуратура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *