Студен душ за Вапцаровите наследници

Из публикация в БАНКЕР – 16.09.2016

Автор: Мариета Велинова

Десетилетната съдебна сага за къщата-музей на Никола Вапцаров в Банско е пред сериозен обрат – наследниците на поета се опитват не само да придобият собствеността върху родния му дом, но и да изтръскат общината със сериозни суми под формата на „пропуснати ползи“. Родата, предвождана от сина и внука на Борис Вапцаров (брат на Никола), се е впуснала в истинска „битка“ за …1.3 млн. лева. За толкова претендират наследниците към държавата и общината с мотива, че те са ползвали къщата като… музей. Като оставим настрана коментара на морала на тези хора (част от членовете на известната фамилия са се отказали да участват в това погазване на паметта на именития си родственик), ще се спрем само на фактите.

Наскоро в архивите на Разложкия съд е открит документ, който по всяка вероятност ще попари мераците им да се докопат до имота в центъра на града и да забравят завинаги за милионните си претенции. Нотариално заверена от брата на Никола Вапцаров – Борис, декларация от 5 септември 1974-а  е напът да преобърне на 180 градуса съдебните спорове за собствеността на къщата-музей.

 В документа буквално пише: “Другарю съдия,  Декларирам, че доброволно се отказвам от наследствения имот, намиращ се на площад “Никола Вапцаров” 9, оставен от покойната ми майка Елена Вапцарова, починала на 29 март 1969 година“. (виж факсимилето)

Според адвокатката на къщата-музей Красимира Дойчинова (която се занимава с този казус почти четвърт век) вече се подготвя иск за отмяна на решението на Върховния съд, с което на въпросните наследници е признато правото на една четвърт идеални части от музейния комплекс. Със съдействието на областната управа на Благоевград ще бъдат предприети всички необходими действия, за да може държавата да си върне това, което на практика е построила. Пред в. „БАНКЕРЪ“ Дойчинова каза, че ако съдът установи безспорността на този документ, то ходът на съдебния процес, ще претърпи пълен обрат.

В тази връзка трябва да се припомни, че още от  документите по „отчуждаването“ на имота става ясно, че за незначителната част от напълно новоизградения музеен комплекс фамилията е била обезщетена по тогавашните закони. Нещо повече, говори се, че по това времею тогавашният Комитет за наука и изкуство е съставил документ за пълното откупуване на имота от майката на Никола Вапцаров – Елена, брат му Борис, от сестра му Райна и съпругата му Бойка срещу доста солидна за времето си сума като компенсация за предоставения за музей имот. След това къщата на практика е препостроена с държавни пари, а до нея (на общински терен) е изграден самият музей. Той се помещава на 430 кв. метра. Точно тези данни за изкупуването обаче са се изпарили от архивите – странно защо и как…?!

Въпреки липсата на оригинали обаче, ако съдим от писмото от 24 декември 1952-ра (с което в. „БАНКЕРЪ“ разполага) на тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура, категорично става дума „за откупуване“ на имота на фамилията  на цена 19 648 лева.

Но именно  липсата на част от всички документи (в оригинал) е дала основание за реституционните претенции на наследниците на поета. Те са се възползвали от възможността да върнат същата тази сума на държавата и да заведат съдебната си претенция. Тук обаче идва моментът да направим прост финансов анализ на цялата история около „придобивката“ на държавата, която е имала за цел единствено да съхрани за историята името на поета.

Плащането към собствениците на имота е станало на два пъти. Първо през 1952-ра те са получили  над 19 хил. лв. (по документи 19 648 лв.), а вторият транш е дошъл през 1982 година. Според кмета на Банско Георги Икономов, става дума за още 7-8 хил. лева. Така че общо обезщетението, което е получила фамилията, е стигнало 26-27 хил. лева.

Същата тази сума тя е върнала на държавата на 7 януари 1990 година. И точно тук е

ключът от бараката

По данни на Българската народна банка към тази дата курсът на лева към щатския долар е 1681.4219 лв. за 1 щ. долар. С други думи, претендентите за имота в центъра на града са платили за него …16.05 щ. долара!!!

Далеч не така стоят нещата, когато държавата се е разплащала с тях. По данни на националната статистика средната месечна заплата за страната ни през 1952-ра е била 539 лева. Или тогава фамилията е получила обезщетение за имота си от 36.5 средни месечни заплати. Пак според националната статистика – през 1982-ра (по време на второто плащане) средната месечна заплата е била 85 лева. С други думи, вторият транш за имота се равнява на близо 100 работни заплати.

През януари 1999-а обаче когато наследниците връщат същите тези суми, средната годишна заплата е 183 368 лева. Простата сметка показва, че семейството  се е разплатило  за „дължимото“  към държавата с 0.14 от една средногодишна заплата…?!

Затова пък сега то

претендира за 1.3 млн.лева…?!

Тези пари били за „пропуснати ползи“.  Да се чуди човек, каква точно полза може да има от един музей, чиято издръжка се финансира от държавата, ако той работи като такъв, а не бъде превърнат в… кръчма например.

Потърсихме мнението на кмета на Банско Георги Икономов по спора. Пред в. „БАНКЕРЪ“ той беше доста лаконичен, но не пропусна да подчертае, че той отдавна не се занимава с юридическите и техническите подробности, свързани с делата, които се водят и до днес. За него той е по-скоро морален.

„Не може хора, чиито деди са преотстъпили един имот, за да може в него да бъде изградена къщата-музей на техния прочут родственик, но за този си „жест“ са били доволно обезщетени, днес да се опитват да спекулират с наследственото си „право“. И да правят опити да измъкнат от държавата и общината милиони левове“ – категоричен е Икономов. Убеден съм, казва той, че техните предци биха се обърнали в гроба, ако знаеха как ги „прославят“ техните наследници.

Хората в планинския град отдавна се възмущават от изцепките на фамилията. Инициативен комитет е предприел подписка за спасяването на къщата-музей от наследниците. Стотици граждани са подписали документа (виж факсимилето). Към тях са се присъединили и техни съграждани, които от години живеят в чужбина, но милеят за историята на родния си край. А коментарите за случващото се в никакъв случай не са приятни. От „цял живот лапаха на гърба на поета, а след 10 ноември решиха  да лапат и от държавата“ до „разбойникът не пази ни род, ни родина“…

Директорката на къщата-музей Светла Баракова също разказа пред в. „БАНКЕРЪ“, че обществото в града е изключително негативно настроено към всичките тези циркове, които, мине не мине месец,

наследниците на поета разиграват

Нека припомним, че малко преди Великден (и то на Велики четвъртък) Никола и Светла Вапцарови и синовете им Борис и Никола се бяха настанили  в двора на музея и отказаха да си тръгнат, когато работното време на комплекса свърши. Наложи се да бъдат изведени с полиция за нарушаване на обществения ред. Тогава те опищяха орталъка, че били изгонени от собствения им имот, за който… имали „документи“.

Сега обаче, след като наяве излезе декларацията на Борис Вапцаров, може да се окаже, че Върховният административен съд трябва да ревизира  решението си от 1998-а., когато присъди частта  от родната къща на поета на наследниците на брат му Борис. Тогава делото е било председателствано от съдия Румяна Бакалова. Решението е под №  6210 и е от 28 декември 1998 година. От тогава до сега обаче наследниците така и не успяват да влязат във владение, тъй като очевидно част от документите им продължават да не отговарят на законовите изисквания за т.нар. въвод. Опитите им да „омайват“ градоначалниците през този период с обещания за „съвместна дейност“ удрят на камък. Нито предишният, нито сегашния кмет на града са били склонни да се хванат на тяхното „хоро“.

И до днес кметът Икономов категорично отказва да се занимава с техните претенции. И е абсолютно прав – докато делата, които те водят срещу общината като съсобственик на имота, не приключат, всяко негово действие би било в разрез със закона.

В същото време мераклиите да се облажат с пари и с апетитен имот (построен с народни пари) в центъра на Банско странно защо пропускат да изпълняват задълженията си като граждани и от години не плащат данъците си и за други техни имоти. Според кмета на града

задълженията на фамилията към общината наближават сумата от 170 хил. лева

Да не говорим, че освен обезщетенията, които са получили за тази къща, същата тази фамилия години наред е била доволно обгрижвана от предишната власт. Освен с постове (като посланически назначения) за членовете на семейството през 1982-ра общината преотстъпва право на строеж на Майя и Никола (племенника) Вапцарови, върху който те построяват хотел „Шато Вапцаров“. Сделката за този имот окончателно е финализирана през 2003-а, когато те го изкупуват за смешната сума от 2467 лева.

Но както се казва: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. И дали сега за пореден път паметта на поета няма да бъде употребена за лична изгода от наследниците на ИМЕТО е въпрос както на магистратско решение, така и на съвест.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *