Племенник на Вапцаров вербува Ванче Михайлов за ДС

Из публикация в ПОЛИТИКА – 17.06.2016

Архиви

Племенник на Вапцаров вербува Ванче Михайлов за ДС

Лидерът на ВМРО го плаши с 25 тояги на голо, после го изхвърля от дома си

АВТОР: РУМЕН ЖЕРЕВ

Племенник на великия поет Никола Вапцаров опитва да вербува лидера на ВМРО Ванче Михайлов да стане агент на Държавна сигурност, като е готов да му плати 25 000 долара. Това разбираме от спомените на съпругата на дясната ръка на Михайлов – Антон Попов.

78-годишната днес Вида Боева-Попова е родена в Стария град на Охрид във възрожденско българско семейство. В началото на шестдесетте години учи арабистика в Белград. През 1961 г. бяга в Рим при бъдещия си съпруг Антон Попов, политически емигрант от България. Попов е сътрудник на лидера на ВМРО Иван Михайлов (Радко). Вида завършва университета в Рим със специалност политически науки. Запознава се с Ванче на 5 септември 1963 г. на

конспиративна среща в Рим

а след внезапната смърт на Менча Кърничева от следващата година е неизменен помощник на лидера на ВМРО. Пет години живее в САЩ, през което време е председател на женската секция на Македонската патриотична организация (МПО). На същата дата, 5 септември, но през 1990 година в Рим в нейните и на Антон ръце Михайлов издъхва. Вида Боева-Попова се връща в спомените си за Радко:

„На 5 септември 1963 година аз се срещнах с Иван Михайлов, една студентка току-що дошла от Македония и донесла българския дух от там. Менча, неговата съпруга, в скромния си дневник е отбелязала, че “Радко отиде да срещне Вида на 5 септември”. За него принципите и моралът бяха железен закон. Нито за миг Радко, както му казвахме ние, неговите сътрудници, не се е колебал, че в Македония славянското население е българско. Повдигаше глас, ако някой настояваше да му налага, че е македонец по националност. Ядосано се смееше на такива натрапвания. До последно беше много работлив. Дори нощно време, ако му дойдеше някоя полезна идея, ставаше и веднага започваше да пише и за да не смущава съседите, слагаше одеяло под пишещата машина. Всичко, което Централният комитет на МПО казваше, това бяха позициите, които идваха от Рим, от Иван Михайлов. Във вестник “Македонска трибуна” всички статии, които даваха тон на вестника, бяха негови. Аз и сега, като пиша тия редове, съм повече от убедена, че той бе божий човек, изпратен

да пази Македония и нейната българщина

През 1982 година племенникът на поета Никола Вапцаров – Никола Борисов, който по това време е дипломат в посолството ни в Канада, отива в Рим заедно с Георги Младенов, емигрант и член на МПО. Ванче очаква на конспиративната среща да дойде само Младенов, но когато вижда внука на Йонко Вапцаров, за когото знаеше, че като дипломат е и служител на ДС, се обръща към своя сподвижник: „Георги, сега заслужаваш 16+9 (пословичното наказание на ВМРО – 25 тояги), но аз ще приема Вапцаров като внук на баба Елена.” След разговора им пред очите на Вида Боева неканеният гостенин отваря куфар и вади от него 25 000 долара – „капаро”, ако Иван Михайлов се съгласи да стане сътрудник на ДС. Вбесен от наглостта му, Ванче

изгонва и двамата от дома си

По-нататък Вида Боева си спомня: „Когато през 1970 година Тито трябваше да дойде в Италия, УДБА (б. р. – югославската ДС) изпрати насила моя брат Георги да ме види в Рим. Чрез него те молят ВМРО да не посяга на живота на Тито. Телеграмата, с която ме известяваше брат ми, че идва, ме накара да се замисля. Аз не бях го виждала, откакто напуснах Македония. Дочаках го на гарата и го настаних в един хотел за два-три дни. След това сменяхме таксита и автобуси, за да заблудим тези, които ни следяха, и пристигнахме вкъщи. Радко (Иван Михайлов) го посрещна сърдечно и радостно. Брат ми направо му разказа защо е пратен. Иван Михайлов започна да се смее: “Не само нема да го ликвидираме, ами, ако требва, и ще го пазим да не му направят други атентат. Ако Тито го ликвидираме, това значи УДБА да унищожи нашия народ в Македония. Сърбия това иска, за да каже, че Македония е сръбска територия. Предай това на УДБА!”

„До края на живота си Иван Михайлов наричаше Тодор Александров “моя учител”. И винаги, когато трябваше да взима важни решения, сам се запитваше:

Би ли постъпил така Тодор Александров

ако беше жив?” Предаността му към Тодор и неговото дело беше пословична”, споделя Вида.

За легендите за пари и злато на ВМРО в трезорите на Ватикана и в швейцарски банки Вида Попова коментира: „Има една глава в спомените на Иван Михайлов точно за средствата на ВМРО. В Рим Ванчо живееше с изпращаните всеки месец пари от МПО. Но за да получи тия пари, той бе този, който реализира този капитал. През 1958 година Асен Аврамов (легален представител на МПО за Западна Европа) замина за Щатите по внушение на Михайлов. Като се ползваше с голям авторитет, можа да събере голяма сума пари (като заем) от наши българи патриоти, за да се купи едно здание в Торонто, Канада. Купи се зданието и първо започнаха от наемите да връщат парите от заема. Някои от хората отказаха да си ги вземат обратно. Това здание след време се продаде. Парите се съхраняваха от Централния комитет в банка. Всеки месец лихвата от 1000 долара се изпращаше на Ванчо в Европа. Самата сума обаче бе определена за перото “Македонска кауза”. Можеше да се употреби евентуално само при случай на въстание в Македония или нещо подобно.

Българските комунисти и УДБА

страшно се интересуваха от тези пари. В крайна сметка изядоха и изпиха парите. Напиваха се гости от Македония и България по масите на конгресите, докато излапат тези народни пари. Никога Ванчо не е имал злато в швейцарските банки.”

„През 1962 г. Иван Михайлов издейства по испанското Радио Мадрид час по български”, спомня си Вида Боева. Понякога на битолски диалект говореше Методи Димов. Предаването вървеше много добре, докато испанският крал се сгоди за гръцката принцеса и радиото спря. През 1965 г. цар Симеон дойде на среща в Рим с Иван Михайлов и Асен Аврамов. Той е искал да обясни от негова гледна точка, че няма вина за закриването на радиото, въпреки че испанският крал му е роднина. Обеща да направи едно интервю в главния вестник “Мадрид ла насион” за Македония. Преди да го даде, го изпрати до Иван Михайлов и той го коригира. Имаше един абзац, където Симеон пишеше: „Мисля, че в Македония живеят българи.” Заболя ме от това „мисля”. Или са българи, или не са. Казах му и той го зачерта.”

„Още през 1979 г. Иван Михайлов бе оставил завещание. Всичко е на мое име – архивите и авторските права. Останахме верни на него и той на нас. Когато Иван Михайлов почина, дойдоха около стотина човека. Делегация от Америка, нашият епископ, трима свещеници, представители на ЦК на МПО, дойдоха хора от емиграцията. Инкогнито дойде цял автобус от Македония, които стояха настрани. От България дойде Ангел Димитров, който представляваше президента Жельо Желев, а след време стана посланик в Скопие. Положи цветя и каза няколко думи, основното, че историята най-добре ще се произнесе за Ванче.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *