След смъртта на Елена Вапцарова синът й Борис се отказва от наследство

Из публикация във ФАКЕЛ – 4.06.2016

Неизвестен документ може да обърне делото, което племенниците на поета Вапцаров водят вече 20 години за родната къща на чичо им

През 1969 г. Борис Вапцаров, след смъртта на майката му Елена, се отказва от наследствения имот, намиращ се на пл. „Никола Вапцаров“ в Банско. Това се чете в декларация, нотариално заверена в съда в Разлог. Този документ може да обърне делото с 16-годишна давност, твърдят правници.

Семейството на Никола Борисов Вапцаров заедно с жена си Светла и със синовете си Никола и Борис дължат на общината от 2008 г. неплатени данъци за 165 486 лв. Дадени са на съдия изпълнител, е другата новина, която наскоро огласи кметът на Банско Георги Икономов. Отношението на гражданите е негативно към тези родственици, които не престават с исканията си. Търсят подкрепата на общината, щото те да не бъдат допуснати във владение. Изцяло подкрепям гражданите. А с претендиращите наследници ще говоря, когато приключат делата.

          САГАТА ПЛЕМЕННИЦИ

          Историята с искането на родната къща на поета е дълга и срамна. Точи се вече 24 години. Тя е преди всичко морална, сетне правна. Обвеяна е с безхаберие от институции, които удивително мълчат, респектирани божем от върховенството на съда.

         В битността си на журналист във вестниците „Работническо дело”, „Дума“ и „Земя“ в този период се случи да проследя битовите претенции на именитите родственици. Многократно посетих Банско, срещах се с мнозина – съвременници, изследователи, поклонници, роднини, съседи, общински съветници, ищци, служебни лица и просто граждани. Присъствах на съдебни заседания в Благоевградския окръжен съд. Участвах в научната конференция на Института по литература при БАН по повод 100-годишната от рождението на Никола Вапцаров. Позицията ми, изразена на този авторитетен форум, е отпечатана в сборника с доклади „ВАПЦАРОВ – вяра и самота”.

        Претенциите на племенниците са още преди съда. В писмо от 2 юли 1991 г. до министъра на финансите Иван Костов те твърдят, че къщата им е отчуждена, че експозицията е едностранчива, че липсва ролята на дядо им и предлагат „да облекчат държавната хазна”, като музеят стане частен.

         Музеят не се ползва по предназначение (тук всеки би се удивил) и си искаме къщата, за да направим частен музей, заявява тогава Майя Вапцарова. Не предявяваме претенции за музея в София (?! ларж иначе), защото той действа по предназначение, отсъжда тя великодушно със самочувствие на институция. Никола не бил единствената видна личност в рода.

Дали може да се срещне грамотен човек, учил в училище, да не е ходил в къщата-музей в Банско? От откриването му през 1952 г. до сега през него са минали над 3,5 млн. посетители.

И тогава, и сега ищците премълчават факта, че къщата е превърната в музей, когато баща им Борис Вапцаров е  секретар на областния комитет на БКП, заместник министър на културата, посланик и замал още дипломатически и административни отговорни постове. Прочее братът на поета никога не е стоял встрани от съдбата на музея и да се твърди, че е пренебрегвана неговата позиция и воля, меко казано е невярно. А защо се е примирил баща му Йонко да не е представен  подобаващо, както твърдят днес синът и дъщерята, е отделна тема. Най-добре това го знаят банскалии и посветените в сложните дебри на ВМРО, чийто активен деец е бил войводата Йонко.

       Веднага след приемането на Закона за реституцията от 1992 г. наследниците на убития Никола Вапцаров Венера Вапцарова – съпруга на брата Борис, Майя и Никола Борисови Вапцарови – техни деца, завеждат дело за родната къща на поета. Тя е музей от 1952 г. и не е отчуждена по нито един от членовете, които третира споменатият закон.

      Окръжният съд в Благоевград отхвърля молбата.

      СЪДЕБНА ХРОНИКА

       С разпореждане 3171 от 3.12. 1952 г. по доклад 685 от 28.10. 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Министерският съвет разрешава на КНИК да откупи за музей къщата, собственост на Елена Вапцарова, Борис и Райна Йонкови Вапцарови, заедно с мястото от 178 кв. м, върху което е построена. Съгласно оценката на спазарителната комисия имотът струва 19 648 лв. Това е сума доволно висока за стандарта на живот по онова време. Продавателният протокол е сключен доброволно от наследниците на имота, водени от съкровеното желание да видят в него разказ за личността на своя родственик. Още същата година идеята е реализирана. Баба Елена остава да живее в къщата. Тя е човекът, който посреща и разказва за сина си на гости от цял свят.

        Държавата след 1962 г. изготвя проект за нова сграда, на мястото на тази част от къщата, която е била в недобро състояние.

        За последното преустройство и разширение на музея са откупени четири други, съседни къщи – Сирлещова, Чучулайна, Фидошева и Рабаджиева. Те са съборени и на тяхно място през 1987-1990 г. е построена новата част на музея. Никой от тези фамилии след обществените промени не поисква обратно имота си. Нещо повече. Общината през 1982 г. преотстъпва право на строеж върху парцел на Майя и Никола Вапцарови, върху който си построяват хотел „Шато Вапцаров”. През 2003 г. те го купуват за 2 467 лв.

         80-годишнината на Никола Вапцаров е посрещната с нова модерна експозиция, решена със съвременни технически средства. Ръководител на авторския колектив е Въло Радев. Посетих го в дома му в София за интервю за в. „Дума”. Стъписан от  претенциите за притежание на къщата, известният български режисьор, сдържан иначе мъж, ми каза с тих, но категоричен глас: „Не е беда, че музеят ще бъде частен. Това е позната практика по света. И у нас навярно ще навлезе. Беда е ако попадне в ръцете на Майя. Познавам я, бях близък с баща й. Аз съм й кум на втория брак. Ако това стане, по закона за интелектуалната собственост, ще поискам експозицията да бъде свалена.“ 

        Майя Вапцарова претендира да влезе в авторския екип, който работи по преустройството на музея. Въло Радев не я допуска и това определя нейното по-нататъшно отношение към големия режисьор и интелектуалец и неин кум, твърдят музейни работници от онова време.

         По повод първото заведено дело на наследниците секретарят на общината Петър Баряков заявява: „Вапцаров е изписан на челото на Банско”. Това беше заглавието и на моята кореспонденция във в. „Дума”. Общинарите тогава са избраници на СДС. Сетне идват  на власт БСП. Минават кметове и на други партии. През годините е проявена рядко последователна позиция по проблема от различните политически сили, управлявали града.

         НЕ ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ СИ ИСКАТ ДЕЛА

         Делото от 1992 г. в окръжния съд в Благоевград се отлага на два пъти заради привличане и на другите наследници – дъщерите на Райна Вапцарова – Мария и Елка, които до този момент не са претендирали. Тогава ходих да издирвам Мария Безродная (по мъж). Научих, че двамата със съпруга й, руснак,  се грижат за овцете на Калоферския манастир. Когато пристигнах в светата обител, игуменката ми каза, че са изкарали стадото високо в Балкана. Така и не успях да се срещна с нея. Сестрите Елка и Мария се опитват да попречат на братовчедите си, сетне притихват. За Бойка Вапцарова, съпруга на поета, ищците изобщо не споменават. Чрез медиите тя моли уважаемия съд да отсъди завинаги къщата на Вапцарови да остане музей, „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и света“. Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г. и сега не желая да получа нищо при реституцията от 1992 г., пише жената, чиято любов с поета беше призната за най-вълнуващата на ХХ век от зрителите на БНТ.

       ДЕЛА, ДЕЛА И ПАК ДЕЛА

       Стига се до решение 6210 от 28.12.1998 г. Върховният административен съд се произнася в полза на наследниците. Те се оказват собственици на 5,5 дванадесети от имота, а другите 6,5 дванадесети са общински. На 12.02. 1999 г. подават молба да бъдат въведени във владение. Предпоследният кмет на града Александър Краваров, кандидатура на ВМРО, категорично не позволява въвеждане във владение. Макар че музеят е държавна собственост, общината продължава да инвестира в него в името на пълноценната му работа, заявява кметът Краваров.

        Държавна или общинска собственост е къщата-музей „Никола Вапцаров? Кога каква и в коя част? Продължават делата. Актуване, деактуване. Поредното решение на съда отсъжда ¼ от  старата сграда и ¼ от дворното място на Никола Борисов Вапцаров. Дъщерята Майя липсва в това решение. Тя няма право, но това не пречи двамата с брат й да заведат дело срещу общината за пропуснати ползи за 560 лв., защото отново не са въведени във владение. На следващ етап качват иска на 1 200 000 лв. Съдия  е един и същ – Румяна Бакалова. Бие на очи, че госпожата постановява в две дела взаимно противоречащи си решения. Неизменни участници в дискусии, делови президиуми, полагане на венци, телевизионни студия и вестникарски страници тече поредното дело на племенниците на поета за повече от 20 години.

       Междувременно младата издънка Никола Николов Вапцаров се опитва да влезе във властта. Похвали се, че е работил „съветник на министър Кристиян Вигенин”. От „Позитано” потвърдиха тогава, че голям натиск е паднал да го уредят в евролистата, сетне и в тази за парламентарните избори. Някои убедително се противопоставят и не става. Явява се като независим кандидат за народен представител в Благоевградски избирателен район. Не влиза в парламента. На предизборната среща в областния град идват петима мъже, баща му, майка му и приятелката с кучето си. За наем на залата на читалището, което носи името на поета, не се потвърди да са платили. Кандидатът за депутат от Банско получава 26 гласа. Което си е една внушителна цифра, предвид на отношението на банскалии към Вапцаровите филизи.

       Като не успява да влезе в парламента, младият кандидат за слава прави опита за самовъвеждане във владение. Светла Барякова, директор на Музеен комплекс, Банско разказва: Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Никола и Борис влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах. Малко след 18 ч. ги поканих да напуснат, защото работното време свършва и пускаме СОТ-а. Всички в един глас заявиха, че къщата е тяхна и ще стоят в нея колкото си искат. Предложиха ми да сключим договор за наем за 1 лев и да започнем заедно да събираме таксите от билетите. При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината. Той звъни в участъка, пристигат двама полицаи и криминалист и чак след разговори до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския участък,  двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните работници. Малко след полунощ Вапцарови са освободени.

       Ще заведем дело срещу държавата за неправомерен арест на синовете ни, ще се жалваме в Хелзинския комитет, закани се пред журналисти таткото Никола Борисов Вапцаров. От години се опитваме да влезем в диалог с община Банско, за да намерим формулата за съвместно и модерно управление на къщата музей, но не срещаме разбиране, каза още племенникът.

        Няма да се срещам с тях, заяви кметът на Банско Георги Икономов, към когото те, именуващите се наследници, имат претенции, че не ги е въвел във владение. До окончателното решение на съда, отсече управникът и ги отпрати при съдия изпълнител.

       А междувременно банскалии събират подписи под наслов: „ДА СПАСИМ ВАПЦАРОВ ОТ ВАПЦАРОВИ!“

      Авторката и архив: Бойка Асиова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *