Родата на Вапцаров иска 500 000 лв. в уникална съдебна сага

Из публикация в clubz.bg – 26.10.2014

30 – годишният Никола Вапцаров-младши е внук на Борис – брата на големия поет Никола Вапцаров. Е, и още нещо – той е основен мотор на иска от 500 000 лв. срещу община Банско. На толкова е изчислил пропуснатите ползи от това, че от 2001 г. кметството и областната управа правят всичко възможно да не върнат къщата музей на Вапцаров в Банско на част от племенниците му. Които пък упорито не се отказват да претендират за нея. Утре – 27 октомври, е поредният рунд от сагата, която продължава от 1991-ва… всъщност не – от 1952 г.!

Именно тогава, за да стане къщата национален музей, се взима решение тя да бъде отчуждена.

„През 1953 година на наследниците са преведени 19 648 лв. (на майката на поета – баба Елена 8185 лв., на сина й Борис и дъщеря й Райна – по 4911 лв., а на съпругата му Бойка Вапцарова – 1146 лв., б.р.) Тогава средната заплата е била около 30 лева! Единствено Бойка Вапцарова, съпругата на поета, се е отказала от обезщетението. Доколкото знам, днес наследниците твърдят, че са върнали тези пари, но още никой не е видял документ за това, казва в едно интервю бившият дългогодишен кмет на курортния град Александър Краваров. Той пък е в авангарда на отсрещната страна – която настоява музеят да остане на общината.

Допълнително през 1981 г. общината предоставя жилище на сестрата на поета – Райна Вапцарова. На Мая и Никола Вапцарови преотстъпва право на строеж върху общински парцел от 750 кв. м, независимо че според тогавашното законодателство не им се полага, защото те са получили пари за своите дялове от къщата. Днес на това място е шато „Вапцаров“ – тяхна собственост.

Интересно е и че за по-късното преустройство и разширение на музея са откупени 4 други, съседни къщи – Сирлещова, Чучулайна, Фидошева и Рабаджиева. Те са съборени и на тяхно място през 1987-1990 г. е построена новата част на музея. Никой от тези фамилии след обществените промени не е поискал обратно имота си.

През 1991 г. в писмо до тогавашния финансов министър Иван Костов само част от наследниците – тези на брата Борис, сигнализират, че къщата-музей на семейство Вапцарови в Банско не се ползвала по предназначение. Много се било акцентирало на името и живота на поета Никола Вапцаров, а са били игнорирани другите членове на фамилията, пишат Мая и Никола Борисови Вапцарови до тогавашния министър на финансите.

Стартиралото дело от 1992 г. в Окръжен съд- Благоевград се отлага на два пъти заради привличане и на другите законни наследници, дъщерите на Райна Вапцарова – Мария и Елка, които до този момент не са претендирали. Двете сестри отказват да се присъединят към иска и така пречат на братовчедите по-натам да водят дела. Издирвали ги и чрез Държавен вестник.

Делата продължават само от братовите издънки.

За Бойка Вапцарова ищците изобщо не споменават. Чрез медиите съпругата на поета навремето помоли уважаемия съд да отсъди завинаги къщата на Вапцарови да остане музей, „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и света“.

Критиците на ищците подчертават и че е абсурдно те да се правят на репресирани, защото когато къщата е превърната в музей, Борис Вапцаров е бил секретар на Областния комитет на БКП, заместник министър на културата, посланик в Алжир и Испания и на още отговорни постове. 

В крайна сметка обаче с решение от 1998 г. Върховният административен съд (ВАС) се произнася в полза на наследниците и така те се оказват собственици на 5,5 дванадесети от старата родна къща на великия поет, а другите 6,5 дванадесети са общински. На 12.02. 1999 г. подават молба да бъдат въведени във владение. Община Банско им отказва.

„Ние изпратихме нотариална покана до община Банско, в която им предлагаме 3 варианта. Да работим заедно за популяризирането на Никола Вапцаров, без да искаме никакви финансови средства. Вторият вариант е, ако не искат да се бъркаме в ръководството на музея, да ни плащат наем, тъй като имотът е наш по закон. И третият е, ако не желаят да работят с нас или да ни плащат наем, да напуснат музея и да ни предоставят опис на експонатите, които са дарение от нашето семейство”, казва в интервю пред „Струма” най-младият Никола Вапцаров.

Именно по разценки от около 4 евро на квадрат – колкото според семейството са наемите в Банско, те си сметнали сумата от около 500 000 лв., която сега претендират, че им се полага за пропуснати ползи. Освен, че, разбира се, искат въвод във владение.   

Междувременно Областната управа на Благоевград завежда насрещно дело срещу наследниците с мотива, че при деактуването на имота не е защитен държавният интерес. „През 2007-2008 г. някой успя да убеди областния управител да започне дело срещу нас, за да може да се протака връщането на имота. След като и това дело бе загубено, бе даден отново ход на делото ни за въвод във владение в Окръжен съд”, пояснява Вапцаров-младши, западен възпитаник, който – казват – твърде рядко ходел в Банско.

Всички сменили се през годините на демокрацията разцветки в управлението на града и областта, са удивително единодушни – правят всичко възможно къщата-музей да остане общинска. От септември 2011 г. и община Банско води обратен иск срещу наследниците за обезщетение в размер на 1,5 млн. лв. – на толкова са изчислени капиталовите разходи за ремонти и поддръжка на музея – около 300 000 лв. на година. То също е спряно, докато съдът се произнесе по предишните дела.

Сагата стартира наново утре.

Може би най-младият Вапцаров ще има късмет поне в имотните дела, след като в изборните той му изневери. Едно интервю на баща му му попречи в последния момент да стане кандидат на БСП за евроизборите тази година. Щял да бъде № 15 в листата за 1-ви МИР Благоевград. Не негово място в последния момент социалистите вписаха някой си Момчил Неков. И той с ефекта 15/15 стана евродепутат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *